18 мар. 2008 г., 21:59

Пролет на илюзии

814 0 1
  

                        Пролет на илюзии                 

 

Безизрано лице сред опустял панаир на суета,

красивите очи - останали без душа и цвят,

изящното тяло без гънка дори е вече застаряло,

блестящи катранени коси в огледало посивели...

                     

 

А беше пролет, а беше светла пролет - красива,

телата ноти творяха, сърцата в мелодия искряха,

лицето блестеше, в очите живот се четеше,

думите без звук летяха от арията на телата...

 

 

И днес е вече зима - неустоима с белите си цветове,

но убиваща с безкрайните си студове, с ледния си жар,

докоснал безмилостно красивите цветя на пролетта,

откъснати без милост от жестоката съдба...

 

 

Нощта ме приюти в своите покои и сега ще ме боли,

но не защото съм сама, а заради липсата на светлина,

загубата на незаменимата душа и онзи цвят, който

ме плени, който е лъжовен и прекрасен в моите изстинали очи!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Тошева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Толкова ме впечатли името-Пухче!Така наричам децата си.Затова реших и да ти пиша.Почувствах те близка.С обич:Ая

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...