Пролет по време на карантина

10 may 2020, 9:52

Poesía » Del paisaje, Filosófica

654 0 5

ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА

Сутринта без знак по тъмно ставам –

като стар мъдрец от Древен Рим,

който е презрял пари и слава,

и живота, скрит под розов грим.

Сутринта – смирен, зората срещам

със спокойно биещо сърце.

Всеки светъл лъч е свещ гореща,

галеща с фотонени ръце.

Всеки ден е шанс, дарен от Бога,

да съм малко по-добър от вчера,

да вървя напред със стъпка строга

към така далечната химера.

Всеки ден от слънцето тече

божия любов и мъдро слово.

Всеки миг е мъничко парче

от мозайката на нещо ново.

Как обичам в тези дни света,

в цвят забулен и в листа зелени!

Как обичам в унес да чета

Пастернак, Вапцаров и Есенин!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.