Пролет по време на карантина
ПРОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Сутринта без знак по тъмно ставам –
като стар мъдрец от Древен Рим,
който е презрял пари и слава,
и живота, скрит под розов грим.
Сутринта – смирен, зората срещам
със спокойно биещо сърце.
Всеки светъл лъч е свещ гореща,
галеща с фотонени ръце.
Всеки ден е шанс, дарен от Бога,
да съм малко по-добър от вчера,
да вървя напред със стъпка строга
към така далечната химера.
Всеки ден от слънцето тече
божия любов и мъдро слово.
Всеки миг е мъничко парче
от мозайката на нещо ново.
Как обичам в тези дни света,
в цвят забулен и в листа зелени!
Как обичам в унес да чета
Пастернак, Вапцаров и Есенин!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
