Пролетен дъжд...

Пролетен дъжд...

Пухкави облаци вятърът гони...

Спре и за кратко излее се дъжд,

капчици свежест небето отрони...

Вятър подухне край мен изведнъж...

Пролетно някак:  животът е жажда –

малката джанка се гизди в цъфтеж...

Чудно е: всичко как тук се възражда

с този внезапно поръсил ръмеж!...

Някакво цве́те повдигна главица

плахо огледа се и разцъфтя,

горе в простора възторжена птица –

и напук гравитацията в миг полетя́...

Стройно момиче притича край мене –

за  да се скрие под нечий балкон...

Стресна ме пак и инстинкт за летене –

с дивната пролет дошло в унисон!...

С малко забравени чувства внезапно

пролетно нещо във мен затрептя –

боже мой, възможно ли е обратно:

– от дъжд да разцъфва и Любовта!...

... Вихър забързан в небето разкара

облаците, а със тях и дъжда,

мисля за другата истина стара,

трае ли дълго – той  е: и ръжда!...

03.04.2020.