3.04.2020 г., 12:51

Пролетен дъжд...

554 0 0

 

Пролетен дъжд...

 

Пухкави облаци вятърът гони...

Спре и за кратко излее се дъжд,

капчици свежест небето отрони...

Вятър подухне край мен изведнъж...

 

Пролетно някак:  животът е жажда –

малката джанка се гизди в цъфтеж...

Чудно е: всичко как тук се възражда

с този внезапно поръсил ръмеж!...

 

Някакво цве́те повдигна главица

плахо огледа се и разцъфтя,

горе в простора възторжена птица –

и напук гравитацията в миг полетя́...

 

Стройно момиче притича край мене –

за  да се скрие под нечий балкон...

Стресна ме пак и инстинкт за летене –

с дивната пролет дошло в унисон!...

 

С малко забравени чувства внезапно

пролетно нещо във мен затрептя –

боже мой, възможно ли е обратно:

– от дъжд да разцъфва и Любовта!...

 

... Вихър забързан в небето разкара

облаците, а със тях и дъжда,

мисля за другата истина стара,

трае ли дълго – той  е: и ръжда!...

 

03.04.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...