13 mar 2008, 14:29

Пролетен дъжд 

  Poesía
1934 0 21

Небето свъси вежди и дъждът заплака.

С милувка във косите вплете утринни сълзи.

По устните ми споменно подгони и в мен надигна

сънуваните пролетни реки.

Със студени тръпки по гърба полази.

Загубени във капките предишните мъгли.

А паважа само тихо приютил е в свойта пазва,

очакваните силуети от мечти.

По миглите ми пак е нарисувал акварелно

теменужени поля със ангелски очи.

А птиците - запяли във душата ми - напомнят,

че със слънчевите ласки след дъжда,

ще грейне пак усмихнато дъгата.

И с пролетния възглас на цветята,

ще се роди живот за всички по земята.

 

Т.К.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??