Пролетен дъжд
Небето свъси вежди и дъждът заплака.
С милувка във косите вплете утринни сълзи.
По устните ми споменно подгони и в мен надигна
сънуваните пролетни реки.
Със студени тръпки по гърба полази.
Загубени във капките предишните мъгли.
А паважа само тихо приютил е в свойта пазва,
очакваните силуети от мечти.
По миглите ми пак е нарисувал акварелно
теменужени поля със ангелски очи.
А птиците - запяли във душата ми - напомнят,
че със слънчевите ласки след дъжда,
ще грейне пак усмихнато дъгата.
И с пролетния възглас на цветята,
ще се роди живот за всички по земята.
Т.К.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
Благодаря! 
