Пролетен сън
Зеленооки дървета се гонят
в екнал смях и гръдта ми трепти,
топъл дъжд от целувки бездомни
с твоя дъх - вечерта приюти...
И полянката горска танцува
във изящен и дъхав контур,
и не зная - дали съществуваш
или сън си, напъпил в божур -
уловил боязливо росата,
слънце влюбил до пурпурен тен,
пролет сгушил със трели на ято
в цвят от алени устни роден...
И не зная дали ще разтвориш
във ръцете ми миг красота -
ще ти бъда гальовно-щур вятър -
ти сънувай, сънувай сега...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
