Mar 26, 2011, 4:15 PM

Пролетен сън

  Poetry » Love
1.2K 0 17

 

 

Зеленооки дървета се гонят

в екнал смях и гръдта ми трепти,

топъл дъжд от целувки бездомни

с твоя дъх -  вечерта приюти...

И полянката горска  танцува

във изящен и дъхав контур,

и не зная - дали съществуваш

или сън си, напъпил в божур -

уловил боязливо  росата,

слънце влюбил до пурпурен тен,

пролет сгушил със трели на ято

в  цвят от алени устни роден...

И не зная дали ще разтвориш

във ръцете ми миг красота -

ще ти бъда гальовно-щур вятър -

ти сънувай, сънувай сега...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...