Пролетен сън
Зеленооки дървета се гонят
в екнал смях и гръдта ми трепти,
топъл дъжд от целувки бездомни
с твоя дъх - вечерта приюти...
И полянката горска танцува
във изящен и дъхав контур,
и не зная - дали съществуваш
или сън си, напъпил в божур -
уловил боязливо росата,
слънце влюбил до пурпурен тен,
пролет сгушил със трели на ято
в цвят от алени устни роден...
И не зная дали ще разтвориш
във ръцете ми миг красота -
ще ти бъда гальовно-щур вятър -
ти сънувай, сънувай сега...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
