28 mar 2012, 14:59

Пролетен звън 

  Poesía » Del paisaje
784 0 2

Пролетна песен в гората прозвуча,

радостни гласчета навред зазвучаха.

Животът нов през нея профуча,

за такъв сюжет всички си мечтаха.

 

Дърветата се раззелениха гордо,

създаде се една вълнуваща картина.

Всички са щастливи и то много,

радостта беше наистина тъй бурна.

 

Слънцето гледаше с очи светли,

пускаше в изобилие от своите лъчи.

Всички красотата бяха видели,

лошото вече изобщо не личи.

 

© Никола Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за полезния съвет.Като се зачетох в собственото си творение и вникнах в смисъла наистина установих какви нереални словосъчетания съм използвал.От съвсем скоро започнах да пиша и така да се каже съм "нов в тази игра".Прекалено голямо внимание обръщам на римите,заради това така се получава.От сега нататък ще вниквам в всяка дума,всяко словосъчетание и ще търся смисъла.Благодаря ви отново за ценния съвет,който ми дадохте!!!
  • Николай, ако събереш невъзможни словосъчетания и ги пръснеш по листа, няма да се получи стихотворение, повярвай ми. Дърветата може и да се раззеленят "гордо", но не може "да настане шепот", както и да се "създаде непосилно ехо". А гората или е пълна, или не - това "пълна много" не върви. Не знам в коя река плуват лебедите ти, но да надничаш "умело" в нея е смешно. За да успееш, опитай се да разкажеш за всичко простичко, не търси "поетичен" език, той ще дойде от само себе си. Стихът се изгражда със сравнения, с метафори, с поанти /погледни в речника, най-добре в Речника на литературните термини кое какво значи/, той трябва да има строга ритмика, свежи рими. Ако ти трябва помощ, обади се. И ти желая успех!
Propuestas
: ??:??