28.03.2012 г., 14:59

Пролетен звън

1.1K 0 2

Пролетна песен в гората прозвуча,

радостни гласчета навред зазвучаха.

Животът нов през нея профуча,

за такъв сюжет всички си мечтаха.

 

Дърветата се раззелениха гордо,

създаде се една вълнуваща картина.

Всички са щастливи и то много,

радостта беше наистина тъй бурна.

 

Слънцето гледаше с очи светли,

пускаше в изобилие от своите лъчи.

Всички красотата бяха видели,

лошото вече изобщо не личи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за полезния съвет.Като се зачетох в собственото си творение и вникнах в смисъла наистина установих какви нереални словосъчетания съм използвал.От съвсем скоро започнах да пиша и така да се каже съм "нов в тази игра".Прекалено голямо внимание обръщам на римите,заради това така се получава.От сега нататък ще вниквам в всяка дума,всяко словосъчетание и ще търся смисъла.Благодаря ви отново за ценния съвет,който ми дадохте!!!
  • Николай, ако събереш невъзможни словосъчетания и ги пръснеш по листа, няма да се получи стихотворение, повярвай ми. Дърветата може и да се раззеленят "гордо", но не може "да настане шепот", както и да се "създаде непосилно ехо". А гората или е пълна, или не - това "пълна много" не върви. Не знам в коя река плуват лебедите ти, но да надничаш "умело" в нея е смешно. За да успееш, опитай се да разкажеш за всичко простичко, не търси "поетичен" език, той ще дойде от само себе си. Стихът се изгражда със сравнения, с метафори, с поанти /погледни в речника, най-добре в Речника на литературните термини кое какво значи/, той трябва да има строга ритмика, свежи рими. Ако ти трябва помощ, обади се. И ти желая успех!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...