28.03.2012 г., 14:59

Пролетен звън

1.1K 0 2

Пролетна песен в гората прозвуча,

радостни гласчета навред зазвучаха.

Животът нов през нея профуча,

за такъв сюжет всички си мечтаха.

 

Дърветата се раззелениха гордо,

създаде се една вълнуваща картина.

Всички са щастливи и то много,

радостта беше наистина тъй бурна.

 

Слънцето гледаше с очи светли,

пускаше в изобилие от своите лъчи.

Всички красотата бяха видели,

лошото вече изобщо не личи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за полезния съвет.Като се зачетох в собственото си творение и вникнах в смисъла наистина установих какви нереални словосъчетания съм използвал.От съвсем скоро започнах да пиша и така да се каже съм "нов в тази игра".Прекалено голямо внимание обръщам на римите,заради това така се получава.От сега нататък ще вниквам в всяка дума,всяко словосъчетание и ще търся смисъла.Благодаря ви отново за ценния съвет,който ми дадохте!!!
  • Николай, ако събереш невъзможни словосъчетания и ги пръснеш по листа, няма да се получи стихотворение, повярвай ми. Дърветата може и да се раззеленят "гордо", но не може "да настане шепот", както и да се "създаде непосилно ехо". А гората или е пълна, или не - това "пълна много" не върви. Не знам в коя река плуват лебедите ти, но да надничаш "умело" в нея е смешно. За да успееш, опитай се да разкажеш за всичко простичко, не търси "поетичен" език, той ще дойде от само себе си. Стихът се изгражда със сравнения, с метафори, с поанти /погледни в речника, най-добре в Речника на литературните термини кое какво значи/, той трябва да има строга ритмика, свежи рими. Ако ти трябва помощ, обади се. И ти желая успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...