15 may 2016, 11:51

Пролетна история

  Poesía » Otra
503 0 4

В зелена поляна, от пролет люляна,

налитат пчелите на утринен цвят.

Събират прашеца - кръвта на цветеца...

Основна радост на целия свят.

 

Ухае тинтява и лъч ме свестява

в безкрайното наше зелено поле.

А там на баира- в града ни кумира,

белеят руини на древно калè.

 

Оттука премина и тъй си замина

история славна на мойте деди.

И с каменни стъпки, сред пролетни пъпки,

народът ни прави вековни следи.

 

Калинки прелитат, светулки политат

и те украсяват пак днешния век.

Макар във руини, живее с години

граденото с камък от всеки човек.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Елица, Влад, Марина и Ивон! Радвам се, че харесахте и на сътветните оценки! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Красиво, мелодично! Харесах!
  • Мммм..., разнежи ми душата...!!!
    "Ухае тинтява и лъч ме свестява
    в безкрайното наше зелено поле.
    А там на баира - в града ни кумира,
    белеят руини на древно калè."
  • Истини, изречени в хубави рими!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...