15 may 2016, 11:51

Пролетна история

  Poesía » Otra
497 0 4

В зелена поляна, от пролет люляна,

налитат пчелите на утринен цвят.

Събират прашеца - кръвта на цветеца...

Основна радост на целия свят.

 

Ухае тинтява и лъч ме свестява

в безкрайното наше зелено поле.

А там на баира- в града ни кумира,

белеят руини на древно калè.

 

Оттука премина и тъй си замина

история славна на мойте деди.

И с каменни стъпки, сред пролетни пъпки,

народът ни прави вековни следи.

 

Калинки прелитат, светулки политат

и те украсяват пак днешния век.

Макар във руини, живее с години

граденото с камък от всеки човек.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Елица, Влад, Марина и Ивон! Радвам се, че харесахте и на сътветните оценки! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Красиво, мелодично! Харесах!
  • Мммм..., разнежи ми душата...!!!
    "Ухае тинтява и лъч ме свестява
    в безкрайното наше зелено поле.
    А там на баира - в града ни кумира,
    белеят руини на древно калè."
  • Истини, изречени в хубави рими!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...