15.05.2016 г., 11:51

Пролетна история

494 0 4

В зелена поляна, от пролет люляна,

налитат пчелите на утринен цвят.

Събират прашеца - кръвта на цветеца...

Основна радост на целия свят.

 

Ухае тинтява и лъч ме свестява

в безкрайното наше зелено поле.

А там на баира- в града ни кумира,

белеят руини на древно калè.

 

Оттука премина и тъй си замина

история славна на мойте деди.

И с каменни стъпки, сред пролетни пъпки,

народът ни прави вековни следи.

 

Калинки прелитат, светулки политат

и те украсяват пак днешния век.

Макар във руини, живее с години

граденото с камък от всеки човек.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Елица, Влад, Марина и Ивон! Радвам се, че харесахте и на сътветните оценки! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Красиво, мелодично! Харесах!
  • Мммм..., разнежи ми душата...!!!
    "Ухае тинтява и лъч ме свестява
    в безкрайното наше зелено поле.
    А там на баира - в града ни кумира,
    белеят руини на древно калè."
  • Истини, изречени в хубави рими!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...