Пролетна луна
Превърнах се в невидима целувка,
голяма като пролетна луна.
И чаках във нощта поредната милувка,
и чаках да ме понесе голяма река.
Не мина много. Сънищата ми говорят,
защото там е мойта свобода
И виждах аз през тях душата твоя.
И учех се в тях да полетя.
А сутрин се събуждах, уморена,
Но… доволна – бях горда от това.
И търсейки, от твоя ден съм покорена,
със милваща и галеща ръка.
И казвам: - Мили, аз те искам.
Усещаш ли ме, в страстна красота?
Моята любов не ще подтискам
като скрита някъде мечта.
NG/nnn
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
