Oct 17, 2007, 10:14 AM

Пролетна луна

  Poetry
702 0 11


Превърнах се в невидима целувка,
голяма като пролетна луна.
И чаках във нощта поредната милувка,
и чаках да ме понесе голяма река.


Не мина много. Сънищата ми говорят,
защото там е мойта свобода
И виждах аз през тях душата твоя.
И учех се в тях да полетя.


А сутрин се събуждах, уморена,
Но… доволна – бях  горда от това.
И търсейки, от твоя ден съм покорена,
със милваща и галеща ръка.


И казвам: - Мили, аз те искам.
Усещаш ли ме, в страстна красота?
Моята любов не ще подтискам
като скрита някъде мечта.

 NG/nnn

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...