17.10.2007 г., 10:14 ч.

Пролетна луна 

  Поезия
554 0 11


Превърнах се в невидима целувка,
голяма като пролетна луна.
И чаках във нощта поредната милувка,
и чаках да ме понесе голяма река.


Не мина много. Сънищата ми говорят,
защото там е мойта свобода
И виждах аз през тях душата твоя.
И учех се в тях да полетя.


А сутрин се събуждах, уморена,
Но… доволна – бях  горда от това.
И търсейки, от твоя ден съм покорена,
със милваща и галеща ръка.


И казвам: - Мили, аз те искам.
Усещаш ли ме, в страстна красота?
Моята любов не ще подтискам
като скрита някъде мечта.

 NG/nnn

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??