1 abr 2014, 16:28

Пролетна нощ 

  Poesía » Otra
503 0 2

Сънища... отминало щастие,
и многоточия от недоимане.
Живот, като разпятие.
Далечно, минало обичане.

Пролет... и отминава,
като задъхано копнение.
Облаче разкъсано проплаква
помежду ни и спомени люлее.

Нощ... клепачи будни,
потрепващи във дъждопение.
Стенание, покрито с длани.
Пресипнало от болката мълчание.

...

Звезда нощта с заря пресича.
И трябва да си пожелая нещо,
но само който истински обича,
за друг желае щастието най-горещо.

На теб го пожелавам.
И се загръщам с топли спомени.
Притихнала със сълзите заспивам.
Събрала обич в две самотни длани.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "И трябва да си пожелая нещо,"

    Но не към друг,към спомена болезнен.
    Хвърли ги зад гърба си.Забрави!
    Красиво нещо пожелай за себе си
    и смело следвай пътя от мечти.
  • !
Propuestas
: ??:??