Пролетна нощ
Сънища... отминало щастие,
и многоточия от недоимане.
Живот, като разпятие.
Далечно, минало обичане.
Пролет... и отминава,
като задъхано копнение.
Облаче разкъсано проплаква
помежду ни и спомени люлее.
Нощ... клепачи будни,
потрепващи във дъждопение.
Стенание, покрито с длани.
Пресипнало от болката мълчание.
...
Звезда нощта с заря пресича.
И трябва да си пожелая нещо,
но само който истински обича,
за друг желае щастието най-горещо.
На теб го пожелавам.
И се загръщам с топли спомени.
Притихнала със сълзите заспивам.
Събрала обич в две самотни длани.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
