21 mar 2008, 8:24

Пролетна приказка

  Poesía » Otra
730 0 6
Събуди се слънцето. Някой разхлопа се рано.
Надникна през облака и от възторг засия.
С първия лъч един Щъркел в гнездото обхвана -
тракащ със клюн и очакващ свойта "жена".

Слънчо разтика набързо завивката мека
и се усмихна на Щъркела, който видя.
Всички дървета надянаха цветната дреха.
Птичките пееха одата на Пролетта.

Над Земята разстла се ухание топло и нежно.
Пчеличките грабнаха кошничките за прашец,
а в красотата си всички цветя се оглеждаха,
вятърът сплиташе аромата им в дъхав венец.

Студът се изплаши от приказно чудната гледка,
покри се смълчан, незнайно от никой къде.
Той обичаше сивото, мразеше всичко цветно,
с което танцуваща Пролетта тук дойде.

Земята изтръска снагата от зимната влага.
Просторът изпълни се с многобройни ята.
Ехото даже от радост не спря да повтаря:
"Добре е дошла Пролетта, добре е дошла..."



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...