21.03.2008 г., 8:24

Пролетна приказка

737 0 6
Събуди се слънцето. Някой разхлопа се рано.
Надникна през облака и от възторг засия.
С първия лъч един Щъркел в гнездото обхвана -
тракащ със клюн и очакващ свойта "жена".

Слънчо разтика набързо завивката мека
и се усмихна на Щъркела, който видя.
Всички дървета надянаха цветната дреха.
Птичките пееха одата на Пролетта.

Над Земята разстла се ухание топло и нежно.
Пчеличките грабнаха кошничките за прашец,
а в красотата си всички цветя се оглеждаха,
вятърът сплиташе аромата им в дъхав венец.

Студът се изплаши от приказно чудната гледка,
покри се смълчан, незнайно от никой къде.
Той обичаше сивото, мразеше всичко цветно,
с което танцуваща Пролетта тук дойде.

Земята изтръска снагата от зимната влага.
Просторът изпълни се с многобройни ята.
Ехото даже от радост не спря да повтаря:
"Добре е дошла Пролетта, добре е дошла..."



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...