21 мар. 2008 г., 08:24

Пролетна приказка

735 0 6
Събуди се слънцето. Някой разхлопа се рано.
Надникна през облака и от възторг засия.
С първия лъч един Щъркел в гнездото обхвана -
тракащ със клюн и очакващ свойта "жена".

Слънчо разтика набързо завивката мека
и се усмихна на Щъркела, който видя.
Всички дървета надянаха цветната дреха.
Птичките пееха одата на Пролетта.

Над Земята разстла се ухание топло и нежно.
Пчеличките грабнаха кошничките за прашец,
а в красотата си всички цветя се оглеждаха,
вятърът сплиташе аромата им в дъхав венец.

Студът се изплаши от приказно чудната гледка,
покри се смълчан, незнайно от никой къде.
Той обичаше сивото, мразеше всичко цветно,
с което танцуваща Пролетта тук дойде.

Земята изтръска снагата от зимната влага.
Просторът изпълни се с многобройни ята.
Ехото даже от радост не спря да повтаря:
"Добре е дошла Пролетта, добре е дошла..."



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....