24 ago 2010, 19:07  

Пролетна приказка

2.1K 0 2

Тази приказка,
тя започва така:
на едно майско клонче
люлее се капчица
и се готви да падне
върху камък в пръстта,
да се пръсне
на хиляди малки дъгички
от бисерни капчици.

 

Тази приказка,
тя продължава така:
под напъпили клончета
се разхождало
малко меченце;
сам-само се събудило
в началото на пролетта
и тревожно затърсило
своята мама мечка.

 

Тази приказка
е за любовта,
милиарди дъгички любов
светят в малките капчици
и една е достатъчна,
вместо сто по сто,
за да пръсне дъга
по кожухчето,
по муцунката и по лапичките.

 

И така, тази приказка
свършва тъй:
нашта капчица
по клепача на меченцето
се разпръснала
и попила в очите му
пролетно любовта.

 

Просто
нашата капчица
вече не била същата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Fresh поезия. Стихове от български учени. Европейска нощ на учените 2017. ISBN 978-954-397-040-7. с. 53

Comentarios

Comentarios

Дъга от любов 🇧🇬

Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...
754 6 12

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...