22 mar 2013, 6:33  

Пролетният мач започна

  Poesía » Otra
541 0 1

Зимата разпусна края

на кълбото в темпов бяг.

В бели топки изтъркаля

дните мартенският сняг.

 

Звучно вън Април се смее

и в сезонен, спорен мач

кани се да надделее

всеки тим и фин играч.


Вятър топката подгони

по тревистия терен.

От небесните си стомни

Бог поръси дъжд зелен.


Той  дърветата разлисти

и разпука цвят до цвят.

Без за миг да се замисли

първи гръм е вече факт!


Трака щъркелът със клюна

(той е реферът избран)  

и Април кълбото юрна

на терена в остра бран.


Всеки тича, да не пусне

гол във своята врата.

По игрището изкусно

е в засада пролетта.


Пролетта у нас нахлува,

засияла, тук ечи,

а на мене ми се струва,

че ме гледа с две очи,

 

на Април със поглед ведър,

в сини, сини небеса

и под тях  – земята щедра,

с разцъфтели чудеса.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...