Зимата разпусна края

на кълбото в темпов бяг.

В бели топки изтъркаля

дните мартенският сняг.

Звучно вън Април се смее

и в сезонен, спорен мач

кани се да надделее

всеки тим и фин играч.

Вятър топката подгони

по тревистия терен.

От небесните си стомни

Бог поръси дъжд зелен.

Той  дърветата разлисти

и разпука цвят до цвят.

Без за миг да се замисли

първи гръм е вече факт!

Трака щъркелът със клюна

(той е реферът избран)  

и Април кълбото юрна

на терена в остра бран.

Всеки тича, да не пусне

гол във своята врата.

По игрището изкусно

е в засада пролетта.

Пролетта у нас нахлува,

засияла, тук ечи,

а на мене ми се струва,

че ме гледа с две очи,

на Април със поглед ведър,

в сини, сини небеса

и под тях  – земята щедра,

с разцъфтели чудеса.