Пролетно
Пролетно
Зелено, зелено прелива във мен,
опива ме лудо копнеж вдъхновен.
Отпивам и цялата ставам на цвят.
Душата ми пее в зелен необят.
Събличам товара на стари тъги,
прорасли в дувари от сиви греди
Зелени капчуци ме галят с ръце,
валежът в душата не искам да спре.
Захвърлих чадъра що скрива дъжда,
ръми ли небето, расте в мен ръжта,
Побира се в шепи зеленият кълн,
но светла надежда събужда от сън.
Не ми трябва много – две шепички ръж
в нежната ласка на зеления дъжд.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
