Пролетно
Пролетно
Зелено, зелено прелива във мен,
опива ме лудо копнеж вдъхновен.
Отпивам и цялата ставам на цвят.
Душата ми пее в зелен необят.
Събличам товара на стари тъги,
прорасли в дувари от сиви греди
Зелени капчуци ме галят с ръце,
валежът в душата не искам да спре.
Захвърлих чадъра що скрива дъжда,
ръми ли небето, расте в мен ръжта,
Побира се в шепи зеленият кълн,
но светла надежда събужда от сън.
Не ми трябва много – две шепички ръж
в нежната ласка на зеления дъжд.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
