Бяла, бяла, като сняг,
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец
кацнала от цвят на цвят,
за да стане хубав мед,
децата здрави да растат.
А лалетата отново,
алени са те, засмени,
кичат масата във хола,
като слънчица огрели.
Зайо, Байо, скок, подскок,
към потока се забърза
вчера Лиса във възторг,
мартеничката завърза.
Ето, щъркел дългокрак,
трака с човката червена,
във гнездото има пак,
щъркелчета пременени.
Там под старата върба,
жаба Жабурана кряка,
всички жабчета събра,
да ги запознае с кака.
Всичко бяло е навред,
и врабчетата го знаят,
мушици ще ловят безчет,
малките си да нахранят.
Китна пролет е дошла,
вече всички са узнали,
за моята майчица добра,
минзухари съм набрала.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados