Пролетно наричане
Всяка пролет си води лятото
/казват, броят им бил равен/.
Щом в зелено се листне тревата,
щом със птици Южнякът довява
диви мисли във клоните голи
и напуква най -жадните пъпки…
После с бели цветчета ги моли,
да стаят всички негови стъпки…
Щом Земята е тръпна за още,
като чакала обич девица,
щом след дългите, ледени нощи
в небосвода съзирам Зорница…
Значи моето лято го има,
просто чака да луднат реките
и безкрая, със цвят на коприна
да ориса до огън звездите…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
