Спомен остана невзрачната зима,

снегът в сърцето ми за път се стяга,

нова каляска днес слънцето има,

пролетни ръце към мен протяга.

Дръзко пулсира вълшебна надежда,

тръпне в очакване светло мечтата,

жадно към утрото щъркел поглежда,

блести в крилете му поличба свята.

Пролет пристига с розова премяна,

в очите й звъни слънчева камбана,

в косите й зелени нов изгрев грее,

сбъдване щастливо в сърцето пее.

С огнени устни чаровно безумни,

страстно целува и звънко се смее,

сняг и лед стопява, топлина дарява,

зимния мрак в светлина преродява.

Бяла от щастие тихо на пръсти,

китка от здравец в косите закичвам,

сбъднат полет щом любов покръсти,

пролет съм цялата, защо да отричам.