21 мар. 2021 г., 06:53  

Пролетно прераждане

448 0 0

Спомен остана невзрачната зима,

снегът в сърцето ми за път се стяга,

нова каляска днес слънцето има,

пролетни ръце към мен протяга.

Дръзко пулсира вълшебна надежда,

тръпне в очакване светло мечтата,

жадно към утрото щъркел поглежда,

блести в крилете му поличба свята.

Пролет пристига с розова премяна,

в очите й звъни слънчева камбана,

в косите й зелени нов изгрев грее,

сбъдване щастливо в сърцето пее.

С огнени устни чаровно безумни,

страстно целува и звънко се смее,

сняг и лед стопява, топлина дарява,

зимния мрак в светлина преродява.

Бяла от щастие тихо на пръсти,

китка от здравец в косите закичвам,

сбъднат полет щом любов покръсти,

пролет съм цялата, защо да отричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...