21 мар. 2021 г., 06:53  

Пролетно прераждане

451 0 0

Спомен остана невзрачната зима,

снегът в сърцето ми за път се стяга,

нова каляска днес слънцето има,

пролетни ръце към мен протяга.

Дръзко пулсира вълшебна надежда,

тръпне в очакване светло мечтата,

жадно към утрото щъркел поглежда,

блести в крилете му поличба свята.

Пролет пристига с розова премяна,

в очите й звъни слънчева камбана,

в косите й зелени нов изгрев грее,

сбъдване щастливо в сърцето пее.

С огнени устни чаровно безумни,

страстно целува и звънко се смее,

сняг и лед стопява, топлина дарява,

зимния мрак в светлина преродява.

Бяла от щастие тихо на пръсти,

китка от здравец в косите закичвам,

сбъднат полет щом любов покръсти,

пролет съм цялата, защо да отричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...