24 feb 2007, 14:59

Пролетно вдъхновение

  Poesía
1.5K 0 3

Лястовички кацат по тънките жици,

сякаш за пролетта си говорят.

И отново виждам зелени тревици

Със снега са успели да се преборят!

 

Пеперудка нежно с крила пърха,

в цветенце прашец ситен открива.

Едничко листенце леко помръдва -

бръмбър под него бързо се скрива.

 

Синигерче пее своите арии чудесни.

Чучулига сладкопойна му отвръща.

И тя на свой ред, с красиви песни,

За пиленцата малки прави нова къща.

 

Дърветата изпълват горите с ухания приятни

Разлистват клонките си постепенно -

Показват на всички колко са знатни!

Слънцето ще ги погали непременно!

 

Минзухари красиви полята застилат -

кристална роса в чуден разкош ги облива

Утринните лъчи изящно ги милват.

дъга пъстроцветна в небето прелива!

 

                                                                                                        Дари

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....