24.02.2007 г., 14:59

Пролетно вдъхновение

1.5K 0 3

Лястовички кацат по тънките жици,

сякаш за пролетта си говорят.

И отново виждам зелени тревици

Със снега са успели да се преборят!

 

Пеперудка нежно с крила пърха,

в цветенце прашец ситен открива.

Едничко листенце леко помръдва -

бръмбър под него бързо се скрива.

 

Синигерче пее своите арии чудесни.

Чучулига сладкопойна му отвръща.

И тя на свой ред, с красиви песни,

За пиленцата малки прави нова къща.

 

Дърветата изпълват горите с ухания приятни

Разлистват клонките си постепенно -

Показват на всички колко са знатни!

Слънцето ще ги погали непременно!

 

Минзухари красиви полята застилат -

кристална роса в чуден разкош ги облива

Утринните лъчи изящно ги милват.

дъга пъстроцветна в небето прелива!

 

                                                                                                        Дари

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...