8 feb 2023, 14:18

Промени

  Poesía
1.1K 1 2

Светът се промени за кой ли път,

едни мъдреят, други – безумеят,

а в Библията ясно ни зоват

към разум, той е нашето спасение.

 

Надмощие на този свят не би

и господар над всички хора няма,

Земята е на Бог и се върти

не само тя - Вселената голяма.

 

Отлюспили са някои глави

от Библията в низшия си стадий,

но всичко трябва да се обнови,

който не схваща писаното – страда.

 

И все ще се намери някой луд

да си постави нереални цели.

А земетръса в този зимен студ

напомни, че под Божа сме повеля.

 

О, чудо, оцеляваха деца.

Невинните души все пак остават.

Дали за стари грехове сега

Всевишния потомци заличава?!

 

В Америка природата свисти.

Реши ли Господ, никак не прощава.

Доде пораснат като мъдреци

човеците що път ще изминават?!

 

Аделина Колева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Младене.
    Светът обезумя, недобро го чака.
  • Накара ме дълбоко да се замисля, Аделаида. По принцип е знайно, че Божиите пътища са неведоми. Но щом работата опре до възмездие, Божиите дела стават ослепително зрими. Пророчески е стихът ти. Турция е само изпитателен полигон за Божия гняв. Но каквото има да става в Америка не го пожелавам на никоя нация. Ти си го предусетила в стиха си:

    "В Америка природата свисти.
    Реши ли Господ, никак не прощава.
    Доде пораснат като мъдреци
    човеците що път ще изминават?!"

    Свистенето е само леко предупреждение, невинна прелюдия към идващото!

    Обичам точно такава поезия - мащабна и избистрена максимално на идейно ниво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...