18 mar 2008, 7:51

Промяна

1.3K 0 6
Какъв си ти, че толкоз ме привличаш,
с какво си по-различен ми кажи!?
Нима със този пламък във очите,
сърцето ми плени и ме срази!?

Отдавна вече в любовта не вярвам.
Сега упорствам и се дърпам без успех,
а всеки път, когато те поглеждам. . .
май да се влюбих в тебе днеска взех.

Какви са тези пеперуди във стомаха,
камбанен звън в главата ми ехти.
Усещам черната ми пелерина как се маха,
а със години съм я шила от сълзи!

Нима способна съм след толкоз време да обичам,
сърцето ми потънало във прах,
заби със нови сили, не отричам,
но как, кажи ми само как?

Премяна нова днес си имам.
Тъкал си ми я с нишки от любов!
От нея през годините аз сили взимам,
а с теб сега очакваме и нов живот!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвена Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...