18.03.2008 г., 7:51

Промяна

1.3K 0 6
Какъв си ти, че толкоз ме привличаш,
с какво си по-различен ми кажи!?
Нима със този пламък във очите,
сърцето ми плени и ме срази!?

Отдавна вече в любовта не вярвам.
Сега упорствам и се дърпам без успех,
а всеки път, когато те поглеждам. . .
май да се влюбих в тебе днеска взех.

Какви са тези пеперуди във стомаха,
камбанен звън в главата ми ехти.
Усещам черната ми пелерина как се маха,
а със години съм я шила от сълзи!

Нима способна съм след толкоз време да обичам,
сърцето ми потънало във прах,
заби със нови сили, не отричам,
но как, кажи ми само как?

Премяна нова днес си имам.
Тъкал си ми я с нишки от любов!
От нея през годините аз сили взимам,
а с теб сега очакваме и нов живот!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...