18 мар. 2008 г., 07:51

Промяна

1.3K 0 6
Какъв си ти, че толкоз ме привличаш,
с какво си по-различен ми кажи!?
Нима със този пламък във очите,
сърцето ми плени и ме срази!?

Отдавна вече в любовта не вярвам.
Сега упорствам и се дърпам без успех,
а всеки път, когато те поглеждам. . .
май да се влюбих в тебе днеска взех.

Какви са тези пеперуди във стомаха,
камбанен звън в главата ми ехти.
Усещам черната ми пелерина как се маха,
а със години съм я шила от сълзи!

Нима способна съм след толкоз време да обичам,
сърцето ми потънало във прах,
заби със нови сили, не отричам,
но как, кажи ми само как?

Премяна нова днес си имам.
Тъкал си ми я с нишки от любов!
От нея през годините аз сили взимам,
а с теб сега очакваме и нов живот!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...