EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
7 mar 2008, 8:34

Промяна 

  Poesía
637 0 9
 

В мига, в който съм напълно покорен,

трудно е да изразя с обикновени думи

това, което чувствам всеки земен ден -

хармония така прекрасна, сътворена помежду ни.

 

 

Ти - градивна част от вечната наслада,

аз - израснал с надежда за мига.

С какво заслужих тази истинска награда -

победителят в мечтите, да спечели и сега.

 

 

Искам само да те къпя и поливам

в чисто бяла, снежна светлина,

да те търся всеки път и да те откривам

пак и пак с твойта проста красота.

 

 

Искрено да вярвам, че ще ме докосваш.

С истинско желание ще ме допираш.

Да не те измъчвам, нито пък да се износваш.

И да ти тежа не искам, нито пък да спираш.

 

 

И какво е истинското съвършенство на земята?

Нима не е доволната сълза от любовта,

която ми даряваш всеки път, когато си съзрята?!

Завършен съм накрая - от тук е само вечността...

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??