Промяна
В мига, в който съм напълно покорен,
трудно е да изразя с обикновени думи
това, което чувствам всеки земен ден -
хармония така прекрасна, сътворена помежду ни.
Ти - градивна част от вечната наслада,
аз - израснал с надежда за мига.
С какво заслужих тази истинска награда -
победителят в мечтите, да спечели и сега.
Искам само да те къпя и поливам
в чисто бяла, снежна светлина,
да те търся всеки път и да те откривам
пак и пак с твойта проста красота.
Искрено да вярвам, че ще ме докосваш.
С истинско желание ще ме допираш.
Да не те измъчвам, нито пък да се износваш.
И да ти тежа не искам, нито пък да спираш.
И какво е истинското съвършенство на земята?
Нима не е доволната сълза от любовта,
която ми даряваш всеки път, когато си съзрята?!
Завършен съм накрая - от тук е само вечността...
© Валентин Илиев All rights reserved.
