29 ene 2010, 22:15

Промяна

  Poesía » Otra
870 0 1

Омръзна ми да се препъвам в нищото,

да задълбавам на едно и също място,

а зад гърба ми да е старото и същото,

това безкрайно също, от което тръгнах.

 

Омръзна ми да се оглеждам в празното,

в което виждам само старото начало

и тази самота, която те убива,

в която няма никой и си сам.

 

Сега намерих някакво начало,

опитвам се да отлепя от старото очите си,

да тръгна, за да стигна някъде

и да не съм сама, а да съм с някого.

 

Да кажа на света, че си е струвало,

да чакам и да се оглеждам,

да мога да убия самотата си

и да забравя миналото си.

 

Ще махна със ръка и ще отпратя

онази насъбрала се омраза,

горчилката от стари спомени

и вечната зависимост от старото.

 

Захвърлям всичко във забравата,

това, което искам да забравя,

единствено така ще мога

да тръгна, без да се обръщам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Моканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • малееее страхотно е , невероятно е ... все едно описваш моите чуства в момента... нямам думи мн е яко давай все така

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...