29.01.2010 г., 22:15

Промяна

869 0 1

Омръзна ми да се препъвам в нищото,

да задълбавам на едно и също място,

а зад гърба ми да е старото и същото,

това безкрайно също, от което тръгнах.

 

Омръзна ми да се оглеждам в празното,

в което виждам само старото начало

и тази самота, която те убива,

в която няма никой и си сам.

 

Сега намерих някакво начало,

опитвам се да отлепя от старото очите си,

да тръгна, за да стигна някъде

и да не съм сама, а да съм с някого.

 

Да кажа на света, че си е струвало,

да чакам и да се оглеждам,

да мога да убия самотата си

и да забравя миналото си.

 

Ще махна със ръка и ще отпратя

онази насъбрала се омраза,

горчилката от стари спомени

и вечната зависимост от старото.

 

Захвърлям всичко във забравата,

това, което искам да забравя,

единствено така ще мога

да тръгна, без да се обръщам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Моканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • малееее страхотно е , невероятно е ... все едно описваш моите чуства в момента... нямам думи мн е яко давай все така

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...