Промяна
Омръзна ми да се препъвам в нищото,
да задълбавам на едно и също място,
а зад гърба ми да е старото и същото,
това безкрайно също, от което тръгнах.
Омръзна ми да се оглеждам в празното,
в което виждам само старото начало
и тази самота, която те убива,
в която няма никой и си сам.
Сега намерих някакво начало,
опитвам се да отлепя от старото очите си,
да тръгна, за да стигна някъде
и да не съм сама, а да съм с някого.
Да кажа на света, че си е струвало,
да чакам и да се оглеждам,
да мога да убия самотата си
и да забравя миналото си.
Ще махна със ръка и ще отпратя
онази насъбрала се омраза,
горчилката от стари спомени
и вечната зависимост от старото.
Захвърлям всичко във забравата,
това, което искам да забравя,
единствено така ще мога
да тръгна, без да се обръщам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Моканова Всички права запазени