29 янв. 2010 г., 22:15

Промяна

868 0 1

Омръзна ми да се препъвам в нищото,

да задълбавам на едно и също място,

а зад гърба ми да е старото и същото,

това безкрайно също, от което тръгнах.

 

Омръзна ми да се оглеждам в празното,

в което виждам само старото начало

и тази самота, която те убива,

в която няма никой и си сам.

 

Сега намерих някакво начало,

опитвам се да отлепя от старото очите си,

да тръгна, за да стигна някъде

и да не съм сама, а да съм с някого.

 

Да кажа на света, че си е струвало,

да чакам и да се оглеждам,

да мога да убия самотата си

и да забравя миналото си.

 

Ще махна със ръка и ще отпратя

онази насъбрала се омраза,

горчилката от стари спомени

и вечната зависимост от старото.

 

Захвърлям всичко във забравата,

това, което искам да забравя,

единствено така ще мога

да тръгна, без да се обръщам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Моканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • малееее страхотно е , невероятно е ... все едно описваш моите чуства в момента... нямам думи мн е яко давай все така

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...