29 abr 2006, 12:32

Пропадам...

  Poesía
820 0 4
Сега ще ти кажа
какво направих за теб.
Всяка дума ще докажа,
за да разтопя сърцето ти от лед.
...
Не видя как плаках,
сълзи се стичаха безброи.
Не видя и  как те чаках,
останах със спомена, че бил си някога мой.
...
Не чу как след тебе виках,
кънтеше след теб гласът ми.
Небето и луната питах,
но не ме чу единствено ти.
...
Не разбра, че те обичах.
не те интересуваше нищо свързано с мене.
Аз от всичко свято се отричах,
а незнаех, че за раздялата е време.
...
Сто пъти съжалих,
че бях със тебе.
Какво ли не простих,
но е време да помисля и за мене...
...
Опитах се да те разбера,
да се поставя на твое място.
Каквото трябва - ще го понеса,
всичко приключи - вече е ясно.
...
Исках да сме щастливи,
но лошо картите си изигра.
Поне нека спомените ни да са красиви,
ти започна пръв ужасната война.
...
Не искам пак да се пречупя,
осъзнах че за мен обичта ти е важна.
От тази връзка мога много да се поуча,
но така или иначе душата ми е празна...
...
Не виждаш ли,
без теб пропадам.
Отвори очи
нямам въздух, без теб се задушавам...
...
Не чуваш ли,
викам те пак в нощта.
Помниш ли ме още ти?
Прaзна, но влюбена е моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еми,да,понякога изпадаме в такива чувства...Благодаря ти..
    Геновева,мерси и на теб мила
    Надя,да...но няма обич без болка...за жалост
    Алекс,на теб целувка:П Мерси
  • Браво мила..Страхотен е и този твой стих!
  • Да изключително болезнено е..
  • През цялото време, докато го четях си мислех, че под стиховете мога да сложа и своето име. Страхотно е и е изключително близо до любовта, която и аз съм чувствала!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...