29 abr 2006, 12:32

Пропадам... 

  Poesía
624 0 4
Сега ще ти кажа
какво направих за теб.
Всяка дума ще докажа,
за да разтопя сърцето ти от лед.
...
Не видя как плаках,
сълзи се стичаха безброи.
Не видя и  как те чаках,
останах със спомена, че бил си някога мой.
...
Не чу как след тебе виках,
кънтеше след теб гласът ми.
Небето и луната питах,
но не ме чу единствено ти.
...
Не разбра, че те обичах.
не те интересуваше нищо свързано с мене.
Аз от всичко свято се отричах,
а незнаех, че за раздялата е време.
...
Сто пъти съжалих,
че бях със тебе.
Какво ли не простих,
но е време да помисля и за мене...
...
Опитах се да те разбера,
да се поставя на твое място.
Каквото трябва - ще го понеса,
всичко приключи - вече е ясно.
...
Исках да сме щастливи,
но лошо картите си изигра.
Поне нека спомените ни да са красиви,
ти започна пръв ужасната война.
...
Не искам пак да се пречупя,
осъзнах че за мен обичта ти е важна.
От тази връзка мога много да се поуча,
но така или иначе душата ми е празна...
...
Не виждаш ли,
без теб пропадам.
Отвори очи
нямам въздух, без теб се задушавам...
...
Не чуваш ли,
викам те пак в нощта.
Помниш ли ме още ти?
Прaзна, но влюбена е моята душа...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Еми,да,понякога изпадаме в такива чувства...Благодаря ти..
    Геновева,мерси и на теб мила
    Надя,да...но няма обич без болка...за жалост
    Алекс,на теб целувка:П Мерси
  • Браво мила..Страхотен е и този твой стих!
  • Да изключително болезнено е..
  • През цялото време, докато го четях си мислех, че под стиховете мога да сложа и своето име. Страхотно е и е изключително близо до любовта, която и аз съм чувствала!!!
Propuestas
: ??:??