29.04.2006 г., 12:32

Пропадам...

815 0 4
Сега ще ти кажа
какво направих за теб.
Всяка дума ще докажа,
за да разтопя сърцето ти от лед.
...
Не видя как плаках,
сълзи се стичаха безброи.
Не видя и  как те чаках,
останах със спомена, че бил си някога мой.
...
Не чу как след тебе виках,
кънтеше след теб гласът ми.
Небето и луната питах,
но не ме чу единствено ти.
...
Не разбра, че те обичах.
не те интересуваше нищо свързано с мене.
Аз от всичко свято се отричах,
а незнаех, че за раздялата е време.
...
Сто пъти съжалих,
че бях със тебе.
Какво ли не простих,
но е време да помисля и за мене...
...
Опитах се да те разбера,
да се поставя на твое място.
Каквото трябва - ще го понеса,
всичко приключи - вече е ясно.
...
Исках да сме щастливи,
но лошо картите си изигра.
Поне нека спомените ни да са красиви,
ти започна пръв ужасната война.
...
Не искам пак да се пречупя,
осъзнах че за мен обичта ти е важна.
От тази връзка мога много да се поуча,
но така или иначе душата ми е празна...
...
Не виждаш ли,
без теб пропадам.
Отвори очи
нямам въздух, без теб се задушавам...
...
Не чуваш ли,
викам те пак в нощта.
Помниш ли ме още ти?
Прaзна, но влюбена е моята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еми,да,понякога изпадаме в такива чувства...Благодаря ти..
    Геновева,мерси и на теб мила
    Надя,да...но няма обич без болка...за жалост
    Алекс,на теб целувка:П Мерси
  • Браво мила..Страхотен е и този твой стих!
  • Да изключително болезнено е..
  • През цялото време, докато го четях си мислех, че под стиховете мога да сложа и своето име. Страхотно е и е изключително близо до любовта, която и аз съм чувствала!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...