9 sept 2006, 14:27

Пророчество в кафенето на ъгъла отсреща

  Poesía
1.4K 0 3
Седнах вчера едно кафенце да глътна
когато странен номер провидението ми врътна!

Някаква жена към мен се приближи
и едно пророчество ми подари...

Погледна ме в очите и ми каза,
че според тях съм доста здрава;

после взе ръката ми и се взря
обаче лошото е, че дотам се спря.

Гледа в дланта ми няколко секунди,
замисли се и тръгна да си ходи.

Стресирах се и аз - така, стабилно -
знам, и аз подходих някакси наивно...

Вика, нямала съм линията на живота -
погледът ми срещна с неохота;

Каквото и да значи това й тълкувание,
донесе ми едно единствено послание:

Най-сладкото тепърва предстои,
а ако го знам, как ще ми се услади?



09/09/2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако беше някоя, която да иска само пари, нямаше да си тръгне, а щеше да наваля един куп глупости.Живей си живота на пълни обороти, а каквото е писано, не можем да избягаме от него...
  • Наистина ми се случи това, в малко по-различна ситуация, разбира се. Каза ми, че нямам въпросната линия - аз също не разбирам от хиромантия, не искам и да разбирам. Хората, които бяха с мен реагираха точно така, заключиха че съм дух, хаха Има една линия дето си мисля че е тази на живота, така че не знам защо така ми реагира въпросния гадател, може и да не разбера.
    Радвам се, че ти е харесал стиха, исках наистина да е изпълнен с оптимизъм, защото аз гледам така на нещата.
    Поздрави!
  • Не разбирам от тези неща Алекс!
    Стихът ти ме усмихна, как така нямаш линията на живота, ти дух ли си?
    А най -много ми хареса оптимизмът на финала ти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....