9.09.2006 г., 14:27

Пророчество в кафенето на ъгъла отсреща

1.4K 0 3
Седнах вчера едно кафенце да глътна
когато странен номер провидението ми врътна!

Някаква жена към мен се приближи
и едно пророчество ми подари...

Погледна ме в очите и ми каза,
че според тях съм доста здрава;

после взе ръката ми и се взря
обаче лошото е, че дотам се спря.

Гледа в дланта ми няколко секунди,
замисли се и тръгна да си ходи.

Стресирах се и аз - така, стабилно -
знам, и аз подходих някакси наивно...

Вика, нямала съм линията на живота -
погледът ми срещна с неохота;

Каквото и да значи това й тълкувание,
донесе ми едно единствено послание:

Най-сладкото тепърва предстои,
а ако го знам, как ще ми се услади?



09/09/2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако беше някоя, която да иска само пари, нямаше да си тръгне, а щеше да наваля един куп глупости.Живей си живота на пълни обороти, а каквото е писано, не можем да избягаме от него...
  • Наистина ми се случи това, в малко по-различна ситуация, разбира се. Каза ми, че нямам въпросната линия - аз също не разбирам от хиромантия, не искам и да разбирам. Хората, които бяха с мен реагираха точно така, заключиха че съм дух, хаха Има една линия дето си мисля че е тази на живота, така че не знам защо така ми реагира въпросния гадател, може и да не разбера.
    Радвам се, че ти е харесал стиха, исках наистина да е изпълнен с оптимизъм, защото аз гледам така на нещата.
    Поздрави!
  • Не разбирам от тези неща Алекс!
    Стихът ти ме усмихна, как така нямаш линията на живота, ти дух ли си?
    А най -много ми хареса оптимизмът на финала ти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...