9.09.2006 г., 14:27

Пророчество в кафенето на ъгъла отсреща

1.4K 0 3
Седнах вчера едно кафенце да глътна
когато странен номер провидението ми врътна!

Някаква жена към мен се приближи
и едно пророчество ми подари...

Погледна ме в очите и ми каза,
че според тях съм доста здрава;

после взе ръката ми и се взря
обаче лошото е, че дотам се спря.

Гледа в дланта ми няколко секунди,
замисли се и тръгна да си ходи.

Стресирах се и аз - така, стабилно -
знам, и аз подходих някакси наивно...

Вика, нямала съм линията на живота -
погледът ми срещна с неохота;

Каквото и да значи това й тълкувание,
донесе ми едно единствено послание:

Най-сладкото тепърва предстои,
а ако го знам, как ще ми се услади?



09/09/2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако беше някоя, която да иска само пари, нямаше да си тръгне, а щеше да наваля един куп глупости.Живей си живота на пълни обороти, а каквото е писано, не можем да избягаме от него...
  • Наистина ми се случи това, в малко по-различна ситуация, разбира се. Каза ми, че нямам въпросната линия - аз също не разбирам от хиромантия, не искам и да разбирам. Хората, които бяха с мен реагираха точно така, заключиха че съм дух, хаха Има една линия дето си мисля че е тази на живота, така че не знам защо така ми реагира въпросния гадател, може и да не разбера.
    Радвам се, че ти е харесал стиха, исках наистина да е изпълнен с оптимизъм, защото аз гледам така на нещата.
    Поздрави!
  • Не разбирам от тези неща Алекс!
    Стихът ти ме усмихна, как така нямаш линията на живота, ти дух ли си?
    А най -много ми хареса оптимизмът на финала ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...