Прошепнато
Една от тези знойни вечери,
катурнали се,
за да ни изпитат,
мечтаем ли прохладата на глетчера,
когато по телата ни се стича
безумна страст на капки карамелени
и свян целува ни със устни на момиче.
Набъбнали от вчерашно доверие,
разголени от сластно неприличие,
приемам те във своето предверие,
поканен гост бъди ми.
Не се вричай.
Не казвай силни думи,
не ми нашепвай с огнени езици!
Тихо е.
Полепнала магия помежду ни...
Ти Бог си древен.
Аз съм твоя жрица.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наталия Иванова Todos los derechos reservados
