30 dic 2009, 11:46

Прошка

787 0 10
Прости ми, че не съумях да го напусна него - верния, за да съм с теб понякога, за мъничко.   Прости ми, че останах неспособна да те намразя и да си отида.   Не е възможно да останем с теб "добри познати". Прости ми неспособността да те намразя и да те оставя. Да можех и сама да си простя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нани Сиймор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще ти прости.
  • Прошката се отрони - за щастие преди косите ми да побелеят. Май душата ми побеля само. Това е добре - тя не се вижда.
    Виктор, ама и вие с вашите шансове
    Довереница - благодаря ти за стиха - страхотно ми въздейства
  • Ще се отрони прошката, когато
    косите посребрени заблестят.
    И споменът ще бъде бледо лято
    сред мъдрата ни зимна суета...

  • Такива сти си вие, дамите - обичам те, но...
    И добре, че сте толкова невъзможни.
    Защото какво щяхме да правим ние, мъжете?
    В това ни е шансът, не мислиш ли?
  • Благодаря ви! Весела и усмихната Нова!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...