30.12.2009 г., 11:46 ч.

Прошка 

  Поезия » Любовна
622 0 10
Прости ми, че не съумях
да го напусна него - верния,
за да съм с теб
понякога, за мъничко.
 
Прости ми, че останах неспособна
да те намразя и да си отида.
 
Не е възможно да останем
с теб "добри познати".
Прости ми неспособността
да те намразя и да те оставя.
Да можех и сама да си простя...

© Нани Сиймор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще ти прости.
  • Прошката се отрони - за щастие преди косите ми да побелеят. Май душата ми побеля само. Това е добре - тя не се вижда.
    Виктор, ама и вие с вашите шансове
    Довереница - благодаря ти за стиха - страхотно ми въздейства
  • Ще се отрони прошката, когато
    косите посребрени заблестят.
    И споменът ще бъде бледо лято
    сред мъдрата ни зимна суета...

  • Такива сти си вие, дамите - обичам те, но...
    И добре, че сте толкова невъзможни.
    Защото какво щяхме да правим ние, мъжете?
    В това ни е шансът, не мислиш ли?
  • Благодаря ви! Весела и усмихната Нова!
  • !!! Поздрав!
  • не търси прошка,дай си я сама...
  • Прошката е най-трудното, което може да се даде!
    Щастливи празници!
  • С толкова много обич си го казала!...Прости си и щастливи празници!
  • Май сме много грешниците?Усмивка!И година на пълни сърца и много усмивки,да е 2010!Весело посрещане!
Предложения
: ??:??