30.12.2009 г., 11:46

Прошка

Поезия » Любовна

783 0 10

Прости ми, че не съумях да го напусна него - верния, за да съм с теб понякога, за мъничко. Прости ми, че останах неспособна да те намразя и да си отида. Не е възможно да останем с теб "добри познати". Прости ми неспособността да те намразя и да те оставя. Да можех и сама да си простя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Arogarn (Калин Кръстев)

Ще ти прости.

2011-01-31T09:52:28+02:00
Nani-ella (Нани Сиймор)

Прошката се отрони - за щастие преди косите ми да побелеят. Май душата ми побеля само. Това е добре - тя не се вижда.
Виктор, ама и вие с вашите шансове
Довереница - благодаря ти за стиха - страхотно ми въздейства

2010-01-27T08:56:31+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Ще се отрони прошката, когато
косите посребрени заблестят.
И споменът ще бъде бледо лято
сред мъдрата ни зимна суета...

2009-12-31T01:11:17+02:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Такива сти си вие, дамите - обичам те, но...
И добре, че сте толкова невъзможни.
Защото какво щяхме да правим ние, мъжете?
В това ни е шансът, не мислиш ли?

2009-12-31T01:03:20+02:00
Nani-ella (Нани Сиймор)

Благодаря ви! Весела и усмихната Нова!

2009-12-31T00:54:43+02:00