Dec 30, 2009, 11:46 AM

Прошка

  Poetry » Love
786 0 10
Прости ми, че не съумях да го напусна него - верния, за да съм с теб понякога, за мъничко.   Прости ми, че останах неспособна да те намразя и да си отида.   Не е възможно да останем с теб "добри познати". Прости ми неспособността да те намразя и да те оставя. Да можех и сама да си простя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нани Сиймор All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще ти прости.
  • Прошката се отрони - за щастие преди косите ми да побелеят. Май душата ми побеля само. Това е добре - тя не се вижда.
    Виктор, ама и вие с вашите шансове
    Довереница - благодаря ти за стиха - страхотно ми въздейства
  • Ще се отрони прошката, когато
    косите посребрени заблестят.
    И споменът ще бъде бледо лято
    сред мъдрата ни зимна суета...

  • Такива сти си вие, дамите - обичам те, но...
    И добре, че сте толкова невъзможни.
    Защото какво щяхме да правим ние, мъжете?
    В това ни е шансът, не мислиш ли?
  • Благодаря ви! Весела и усмихната Нова!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...